Индийската кухня – богатство от вкус и традиции

Повече от три хилядолетия съществува индийската култура, създавайки и налагайки правила, които регламентират храненето, но само две религии – хиндуизмът и ислямът, са успели да повлияят върху тях. Индия е страна на много култури и традиции, които с вековете са се преплели, заради прииждалите бежанци, за да създадат днес една нямаща аналог никъде другаде по света кулинарна традиция. Португалците донесли чушките, французите – суфлето и багетите, а британците – пудинга и желираното месо. Най-силното влияние, което обаче е залегнало в самите основни на готвенето, дошло от Великите моголи, които предали на индийците такива традиционни днес ястия, като мазният пилаф, бирияни, хлябът с бадемов пълнеж, сушените плодове, както и тандурите – голяма права пещ за хляб и месо.

indian_cuisine

Различията на кулинарните региони на Индия съставят една пъстра, вкусна карта.

По принцип и двете основни религии в Индия не допускат масовата употреба на месо. И в действителност голяма част от индийците не ядат месо, но ислямските традиции позволяват консумацията на агнешко, козе и птиче месо. В северна Индия кухнята представлява сбор от азиатски ястия, а консумацията на телешко и месо от едър рогат добитък е строго забранена, заради статута на животните като свещени. Докато в една част месото е забранено, в други райони, като Гоа често е консумацията на свинско месо и ориз. Особеност на северноиндийската кухня е използването на жито и топено масло. За индийците маслото е свещен продукт, който пречиства. Използването му в големи количества свидетелства за благополучие и състоятелност.

Но консумацията на месо не е честа и постоянна навсякъде. Заради климатичните особености на страна, а и най-вече заради религиозните предписания, Индия се е превърнала в родина на вегетарианството. Шареното вероизповедание, а и търпимостта помежду им позволява дори в едно семейство различните членове да изповядват различни вярвания, което ще наложи и отделно хранене например. Но истинската вегетарианска кухня е разпространена на юг. Много от жителите там не ядат лук и чесън, отказват се от доматите и цвеклото, защото те имат цвета на кръвта. Дотолкова е вкоренен отказа от животински продукти, дори и само нагледно някои зеленчуци да приличат на тях. Вместо това на юг ястията на хората са предимно съставени от чушки, фурми, жълта леща и варен ориз. Тук са много популярни разнообразните блюда къри, предимно зеленчукови и много пикантни. За индийците къри не е само букет от подправки, а цяла група от ястия, обединена с една обща особеност – гъстата консистенция и комбинацията от прясно смлени подправки. А основна съставка в южноиндийската кухня е кокосът. Абсолютно задължителен е оризът, който присъства на всяко хранене. На север пък за разлика от ориза, задължително на трапезата присъстват разнообразни пресни питки – пури, чапати, нан и други. Общи за цяла Индия са ястията дал (супа от пасирана леща със зеленчуци) и дхай (кисело мляко с къри).

“Фигурин

И въпреки своето разнообразие и богатство от ястия за всеки вкус, има една обща особеност за цяла Индия – огромното разнообразие от бобови и зеленчукови блюда. Раят за всеки, който по една или друга причина не е любител на месните ястия. Западното крайбрежие на Индия, където се докосва до Индийския океан, е мястото, характеризиращо се с голяма консумация на риба и рибни продукти, както и различни морски дарове.

indian-food

Вечния ориз с къри и питки наан

Индийците обичат най-много да пият нимба пинч, което е нищо повече от смесени лимонов сок и вода. Той разхлажда в жегите, които са спътници на този народ от хилядолетия. Алкохол рядко ще видите на трапезата на индийско семейство, там е слабо популярен, пак заради религиозните канони, но според нас и заради големите горещини. Чаят е по-популярен от кафето. За подобряване на храносмилането храненето завършва с дъвчене на пан – листа от бетел (вид палма), в които са загънати зърна от анасон и кардамон.

Друг обичай при индийците е да се хранят с пръсти, но само на дясната ръка. Разнообразието на тази невероятна кухня с нейните неповторими ястия я нарежда на трето място в света по популярност.

Не може да не отделим и достойно място за индийският хляб. Той не заема основно място на трапезата на индусите, както при българите, за разлика от ориза, но пак ще може да се насладите на разнообразие от хляб на една традиционна трапеза в зависимост от региона. Приготвянето на който и да е вид индийски хляб не е лесна работа, но определено си заслужава отделеното време и труд. 

Голяма част от хлябовете в Индия се приготвят от фино смляно пшенично брашно, което индусите наричат „ата“. Те са пресни и в тяхното приготвяне не се влага мая. Но маята не прави вкуса – благодарение на методиките по приготвянето, съставките и времето, хлябът става невероятно вкусен и въздушен. Единственото, което може да се отчете и като недостатък, е че трябва да се изяде веднага след като бъде приготвен – не може да остава за вечеря например или за другия ден. И тъй като е невъзможно да се купи ата, затова не може и да се опече истински индийски хляб. Но може да опитате да си направите достатъчно добри имитации, нещо различно от традиционните европейски хлебни продукти.  

southindthali02

Ястия характерни за южна Индия

Хлябовете, които пекат най-често индусите се наричат наан, чапати, пури и паратас. Като в различните региони на страната си има и различни предпочитания. При хляба наан най-важната съставка в тестото е йогуртът (киселото мляко). То му придава копринена текстура. Хлябът наан се изпича в глинени пещи, наречени тандури. С „шляпане“ парчетата разточено тесто се залепват за вътрешната стена на пещта, за да се опекат, докато се готви месото.

Чапати представляват питки от прясно тесто, като по желание може да са по-малки или по-големи, тънки или дебели. Приличат много на нашите мекици. Тестото се разточва на кръгли кори, след което всяка кора се пържи в нагорещено олио. От това чапати се надуват и стават по-засищащи и много вкусни. След като се опържат, чапатите се слагат върху горещи дървени въглища. Това ги кара да образуват мехурчета, от което те стават по-пищни.

Паратас – вариант на чапати, са по-малки и по-въздушни питки, заради топеното масло от биволско мляко в тях (може да се замени със заквасена сметана).

Питките пури се приготвят подобно на чапати, но при тях в тестото се добавят и 2 с.л. олио и се използва за замесването на самото тесто по-малко вода. Ако искате да си приготвите пури, то замесете добре тестото, след което го сложете в намазнена полиетиленова торбичка. Разточете ги като чапати, но дръжте тестото покрито, докато не бъде готова печката. Загрейте в дълбок тиган олио (слой с приблизителна височина 2,5 см) и пържете пурите. С широк нож ги „топете“ в олиото, за да станат пищни. Обърнете ги и ги пържете от другата страна в продължение на 15-20 секунди.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *