Нашенка популяризира лютеницата в Америка

ljutenica

Софиянката Мария Бончева заминала преди две години на студентска бригада в САЩ. Тъй като от малка обича градинарството, си избрала малко странна за други месторабота- фермата на 60 – годишната Шарън Спенсър, специализирана в производството на екологично чисти биопродукти. Фермата била разположена край езерото Мичигън и върху площ от 400 дка земя се произвеждали зеленчуци, зърнени култури, мляко, млечни продукти и месо от собствени животни. Фермата разполагала със собствен магазин, където продавала продуктите и се радвала на много туристи. Шарън била голяма почитателка на кулинарията, като не само че събирала рецепти от цял свят, но самата тя се вихрела около печката. Била организатор на готварски курсове, а освен това готвела за десетина души дневно. Обожавала да приготвя домашни консерви, които били високо ценени и се продавали скъпо на туристите, които се умилявали при вкуса на домашно приготвеното. Мария обрала всички овации с традиционната ни лютеница и патладжанената салата, рецептите за които възхитената американка веднага си записала. Патладжанената салата представлява нарязан на кръгчета патладжан, осолен и отцеден, после нареден с тавичка, обилно полята с олио. Отгоре се нарязват на ситно лук и домати. Салатата се запича в умерено затоплена фурна до сгъстяване на доматите. След това се добавят зелени чушки и ястието се връща пак във фурната, докато се постигне хрупкавост на чушките.
Като майсторка на хлебните изделия, Шарън споделила с Мария трийсетина свои рецепти, като например рецепти за хляб със закваска. Той се прави с ръжено или ръжено- пшенична брашнена смес, която се прави с домашно приготвена закваска. Закваската се прави предварително от ръжено брашно и вода, като сместа има гъстотата на боза. Всеки ден се разбърка и се добавят малко вода и брашно за храна на млечно- киселите бактерии. Когато се появят мехурчета отгоре, значи е готова. Вместо мая при месенето се вземат по около 2 супени лъжици квас. Държи се на хладно място в стъклен или пластмасов съд и не се бърка с неметална лъжица. Приготвянето на тези хлябовете си е играчка, за разлика от „бързите”, например царевичен.
Рецептата е :
2 чаши царевично брашно, 2 части пшенично брашно, 250 мл кисело мляко, 4 яйца, 6 с. л. олио, 4 с. л. мед, 1 пакетче бакпулвер, 2 равни ч. л. сода за хляб, 2 равни ч. л. сол.
Към разбитите яйца се добавят млякото, медът, олиото. Подобно на мъфините сухите и мокрите съставки се разбиват самостоятелно и после се смесват. Бърка се, докато сместа се хомогенизира, след което се изсипва с намазана с масло тавичка и се пече на 220 градуса, докато се зачерви. Хлябът се нарязва горещ и се маже с масло.
Американците са луди по пайове, казва Мария. Tе се правят от маслено тесто с дебелина около 5 см с пълнеж от плодове и се украсява с ленти от тесто. Тестото се прави от равни части масло и брашно и се стрива с пръсти, докато стане еднородна смес.
Другата типична страст на американците е барбекюто, чиято тайна издава Мария. Тя се състои в сосовете, в които се мариноват продуктите. Сред най- уважаваните подправки за марината били босилек, риган и кориандър. Месото се мариновало в смес от захар, балсамов оцет и соев сос. Във фермата се предлагала и пушена сьомга или печена на барбекю.
Печената на скара сьомга се приготвяла, като се почисти и се залее със смес от соев сос, балсамов оцет, черен пипер, джинджифил, кимион, канела, стрит чесън, сол, захар, босилек, чили и риган. След половин час се увива във фолио и се пече на барбекюто.

Един коментар по “Нашенка популяризира лютеницата в Америка

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *